“Ловен парк – София” – история за Букът и “Приказната къща”
Здравейте приятели, дойде време и за “Блогърство”!
В моята първа история за блога на PePe woods ми се иска да ви разкажа за едно мое любимо място в столицата, а именно “Ловен Парк – София”. За лошо или пък за добро, ако се разтърсите, почти липсва информация за това място. Общо взето, на повечето места всичко се ограничава само до това, че от едната си страна паркът граничи с Борисовата градина, от другата със зоологическата градина и така…
Напоследък си мисля, че оскъдната информация за Ловен парк е по-скоро за добро. Това място, разположено между елитни софийски квартали , е всъщност една вековна гора и все още запазена жива екосистема. Има разнородни мнения относно това може ли да съществува дива гора в самия град. Моята гледна точка е, че не просто може, а трябва! И нека на всяка цена да я съхраним и запазим, както се казва: “за бъдещите поколения”!
На това място можете да видите столетни дървета като дъб, мура, бук, съществували още през турското робство- мълчаливи, но живи свидетели на историята на столицата и на тайните и мечтите на нейните жители. Можете да се потопите и в песните на много различни видове птици, гнездящи в тази вековна гора… Но сега няма да се спирам обстойно на тази тема, ще го направя някой друг път.
Това, което вече не можете да видите, е “Приказната къща” – за нея вече е късно, не можахме да я опазим! Навярно повечето от Вас знаят тази история, но съм сигурен, че има и такива, които не са запознати. Затова ще ви разкажа нещичко, съвсем накратко (доколкото мога).
Авторът на това произведение на изкуството е Рачо Лозев Ангелов, роден през 1933 г. Той е абсолютен самороден талант, по отношение на дърворезбата може да се каже “самоук”, което за мен прави “Приказната къща” още по-стойностна. Започва работа по нея през 1957 г., като за материали използва изоставени или изхвърлени парчета дърво, тухли, камъни или метали, които едно по едно пренася на ръка. Работи по къщата до смъртта си през 1993 г. 
За мен е много вдъхновяващо, че всичко по къщичката е ръчна изработка (handmade): като се започне от събирането на материалите, та се стигне до дърворезбата. Дори инструментите използвани от Рачо Ангелов са самоделни ножчета и длета! Всички изделия в ателието на PePe woods също са ръчна изработка. Истината е, че колкото и да ти доставя удоволствие работата, има и моменти, в които просто си уморен или ядосан, или депресиран… абе просто не ти е ден. Тогава се сещам за “Приказната Къща”, представям си я такава, каквато беше, в Ловен Парк – София, близо до улица “Незабравка” … Знам, че звучи банално, обаче действително работи! Цялата тази енергия на съзиданието, на творчеството, съдържаща се в творбите на българските самородни майстори, действа зареждащо и мотивиращо. Особено пък “Приказната Къща” – с наистина приказна красота, цялата от дърворезба и със своите геометрични размери… Но най-вече с това, че е делото на живота на автора Рачо Ангелов!
Замислих се дали да сложа снимки с детайли от дърворезба, но се отказах… В случай, че съм успял да разпаля у вас желанието да се полюбувате на това късче вдъхновение, можете да видите на живо… парчета от “Приказната Къща”. Сега тя е буквално “разпарчетосана” и това, което е било по вкуса и представите за “Уаааооуу” , е залегнало в декорацията на “Феймъс касъл” в с. Равадиново (онова, което не се е харесало, като нищо може да е послужило за производството на скоч от сливи в определените от закона граници за: “битови нужди от спиртни напитки”) .
През вече далечната 2008 г. е направена подписка за запазването на този национален културен паметник – много добри хора участват в нея… Но това не е достатъчно, защото тогавашният кмет на София не може да се почувства съпричастен към запазването на “Приказната Къща” в пределите на “Ловен парк – София” и изобщо в пределите на националното културното наследство на България. Така, като компромисно решение, “Приказната къща” е демонтирана с идеята да бъде цялостно реставрирана, а също и да бъде направен музей на Рачо Ангелов във въпросния “замък” в с. Равадиново. Хубава идея, нали?
Същия този кмет, през същата тази вече далечна 2008 г. ме прегърна (буквално ме прегърна) и ми каза: “Бра`о мойту момче, требе такива като тебе да останат у България и да работат! Искам като до`е некой да гледа и да вика: “Е…ти, те тойю зоопарк е по-`убав от Виенскию!””. Тогава работех по един проект за подобряване на условията в клетките на животните в “Зоологическа градина – София”. Честно да си призная, когато чух тези хубави думи, па макар и на много развален български (аз също говоря доста диалектно), ми стана много приятно – почувствах се добре, бях обнадежден…
12 години по късно, аз правя ръчно изработени подаръци от дърво “ PePe woods ”. Тогавашният столичен кмет вече е Министър-председател на България… Тук ще спра да пиша по тази тема, хей така, “от раз”, за да не стане някой сакатлък и да си кажете: “Такъв приятен и възпитан човек, пък пише (говори) такива мръсни думи с толкова злоба”….
Нека ви разкажа съвсем малко за Бука – сигурно се питате какво ли общо има с историята за “Приказната Къща”.
Букът е от рода на листопадните широколистни дървета, разпространени в Северното полукълбо. В България го има, среща се и в “Ловен парк -София”. Присъства и сред дървесините, от които изработвам изделията на “ PePe woods ”. Като дървен материал аз лично го използвам най-вече за направата на кухненски дъски за рязане, тъй като буковото дърво е много здраво, твърдо и слабо еластично. Можете да видите и едно видео, в което разказвам за кухненските дъски, на: Фестивал на тезгяха.
Но нещо, на което попаднах, докато четях за дървото бук, ми направи особено впечатление: от него се прави един от цветните еликсири на д-р Бах – конкретно този от тинктура на бук. Според д-р Бах, той се препоръчва за прием от хора, на които им е трудно да не критикуват начина, по който другите действат, говорят или правят нещата.
Положителното действие на това лекарство е да насърчава разбирателството и снизходителността, толерантността, приемането и разбирането на различията между хората. Препоръчва се на хора, които имат непоносимост към другите, лишени са от състрадание, и които са раздразнителни.
Не ме разбирайте погрешно, въпросът е доста философски и всичко е свързано: когато казах, че спирам да пиша (говоря) по темата за “Приказната Къща”, за да не стане някой сакатлък, беше именно защото ставам доста “раздразнителен и нетолерантен” към определени хора. На този етап от развитието си, все още не съм способен на “разбирателство и толерантност”, когато една важна за мен граница е прекрачена!!!
Обаче, от друга страна, с много от вас, читатели, “сме от един отбор”, борим се за едно и също нещо! Останали сме да живеем в България и споделяме едни и същи ценности. Затова просто трябва да задгърбите всички разногласия помежду си (особено изкуствено наложените). Не знам, ако този елексир действа, както е според д-р Бах, ако наистина букът има такова положително влияние върху толерантността и взаимното разбиране, може би имате нужда от Бук от PePe woods ! Във всяко изделие, гарантирам ви, е вложена частица от магията и вдъхновението на “Приказната къща”!
